Великден

​Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Исус Христос.Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и други. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Символи са боядисаните яйца,обредните хлябове или козунаци,шоколадови яйца и заека.

Великденския хляб

Според старите български традиции, за да втаса тестото и да стане една празнична погача хубава, трябва задължително водата, с която се меси да е мълчана – загребана и донесена в пълно мълчание, както и неначената от наливането й. След това тестото трябва да се забърка с кавал.Обредните великденски хлябове носят различни имена: великденска кукла, яйченик, плетеница, паска, чупник, кукулник и др. Съвременните заместители на великденските хлябове са козунаците.

Начини за получаване на квас:

- Замесване на брашно и вода, която в някои райони се опява от свещеник. Втасва ден-два в гърне. След месенето на хляба се оставя от тестото, покрива се с брашно и се използва за квас при следващото месене.

- Оставя се вода „да преспи, да се венчае“ с хмел, люти чушки, червен лук за една нощ и на другия ден се замесва с царевично брашно.

- Сварен, изсушен и после смачкан стар боб. Варят се боб, ечемик, шушулки от хмел, люти чушки и с водата се попарват трици или царевично брашно. Към сместа може да се прибави и стар квас.

Има квас, захванат от пяната на вино и царевично брашно, също и от счукан и попарен нахут. Новият квас, леко посолен, се пазел в специални съдове. Някаде се размесвал с пшенично или царевично брашно и се правел на питки. Те се изсушавали и се пазели в конопени торби.

В „хващането“ на новия квас е заложена идеята за свръхестествена трансформация от едно състояние в друго. Тайнството му се тълкува като аналог на първотворението.

Преди изпичането на великденския хляб той се украсява с яйца.

Великденско яйце

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.

Великденските яйца са една от основните характеристики на християнските празници (както е коледното дърво), те са и основни за Християнството, защото напомнят за възкресението на Христос.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. За това червеният цвят за великденските яйца е и основен.